Национален исторически музей, София

Националният исторически музей /НИМ/ в град София е националната съкровищница на България. Той е един от най-големите исторически музеи на Балканския полуостров. Във фондовете му се съхраняват над 650 000 културни ценности, разполага и с огромен археологически и исторически архив.

Музеят е създаден през 1973 г., а първата му представителна експозиция е открита през 1984 г. в сградата на Съдебната палата. През 2000 г. НИМ е преместен в бившия дом №1 на правителствената резиденция в столичния квартал Бояна.

Изложените тук над 10 000 експоната на площ от около 6 000 кв. м представят историята на българските земи от 7-то хилядолетие пр. Хр. до средата на 20 в. Сред най-ценните от тях са златните тракийски съкровища, известни в цял свят със своята красота и изящество. Посетителите могат да видят прочутото Панагюрско златно съкровище от края на 4. и началото на 3. в. пр. Хр. с общо тегло 6.165 кг, златния венец и пръстен-печат с изображение на Великата богиня майка от 4. в. пр. Хр., открити при разкопки край с. Златиница, както и уникалните сребърни съкровища - Рогозенското /5-4 в. пр. Хр./, Боровското /5-4 в. пр. Хр./, Летнишкото /4 в. пр. Хр./ и др. Повечето от тези уникални ценности най-често участват в представителни български изложби в чужбина.

Изключително богата е и експозицията, която представя величието на средновековната българска държава. Тук могат да бъдат видени каменни колони с надписи, владетелски печати-моливдовули на цар Борис-Михаил /852-889 г./, цар Симеон Велики /893-927 г./, цар Петър /927-970 г./, 11 сребърни и златни съкровища, монети и въоръжение, колекции от съдове, нагръдни кръстове, накити, тук е и най-големият български златен средновековен пръстен /61.15 г/ на цар Калоян /1197-1207 г./, както и свидетелства за славните братя св. св. Кирил и Методий - създатели на славянската азбука през 855 г. и много други.

Стотици забележителни експонати ще разкрият пред вас времето на българското Възраждане /17-19 в./, Априлското въстание /1876 г./, Освобождението на България от османско иго /1878 г./, както духовността и революционната дейност на българите през онези години.

В отделна зала са представени оригинални експонати от “царската колекция” на Кобургготската династия, лични вещи на видни български политици, културни дейци и общественици от периода след Освобождението.

Впечатляваща със своето богатство и разнообразие е и етнографската колекция на музея, представена от традиционни облекла, накити и др. от всички краища на страната.

Към Националния исторически музей са още пет изключително важни и интересни обекта, които са филиали на музея. Това са уникалната Боянска църква, която е под закрилата на ЮНЕСКО, Земенският манастир край град Земен и храмът „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” в с. Добърско, Разложко, известни с неповторимите си старинни стенописи, Параходът “Радецки” край град Козлодуй, свързан с подвига на четниците на Христо Ботев през 1876 г. и Музеят „България и славянският свят“ в София.

Националният исторически музей е сред 100-те национални туристически обекта.

Полезна информация

Национален исторически музей /НИМ/
гр. София, ул. „Витошко лале” 16
Тел.: +359 896 720 336, +359 2 955 42 80, +359 2 955 76 04 - централа, e-mail: nim1973@abv.bg, website: https://historymuseum.org

Работно време:
април-октомври: 9.30 – 18.00 /касата работи до 17.15/, без почивен ден,
ноември-март: 9.00 – 17.30 /касата работи до 16.45/, без почивен ден
Музеят не работи на официалните празници – 1 януари, Великден /неделя/, 24 и 25 декември.

Градски транспорт до НИМ: автобус №63, автобус №111, тролейбус №2.

Музеят разполага с колички за хора със специфични потребности. Направена e частична адаптация на сградата и на прилежащите й пространства, като пълното им адаптиране предстои в близко бъдеще.