Национален етнографски музей, София

Националният етнографски музей в град София един от най-богатите музеи на Балканите. Той съхранява във фондовете си над 55 000 експоната, които представят бита и културата на българите от началото на 16 до средата на 20 в.

Фондът на музея съдържа 13 колекции на различни теми: „Домашни занаяти и покъщнина", „Дърворезба", „Земеделие и животновъдство", „Керамика", „Килими и едри тъкани", „Ковано желязо", „Медникарство", „Накити", „Обичаи и обреден реквизит", „Традиционно народно облекло", „Шевици и дребни тъкани", „Чуждестранно изкуство", „Изобразително изкуство". Те показват поминъка, занаятите, оръдията на труд, покъщнината, облеклото, накитите, обредите и т.н. - всичко, което е било част от живота на хората в миналото. Колекцията „Дърворезба. Домашни занятия и покъщнина" е една от най-големите сбирки - с над 4 000 експоната. Сред тях са произведения на българските резбарски школи - Тревненска, Дебърска, Самоковска - икони, иконостаси, амвони, църковни двери, резбовани тавани, както и предмети от бита - лъжици, лъжичници, овчарски чаши, хурки, хомоти, геги, столчета, свещници и др. За таланта и уменията на българката и българските майстори узнаваме от изложените експонати от кована мед, сред които старинни предмети от 17 в., различните видове накити: за глава, обеци, гердани, пафти, гривни, уникални български народни шевици, плетива, престилки, пояси, черги, килими, козяци, губери, пешкири, торби и др. В музея се съхранява и най-богатата в страната колекция от оригинални комплекти костюми и отделни образци от традиционни дрехи, която наброява над 20 000 музейни единици. Интересни експонати съдържа и колекцията „Обичаи и обреден реквизит", това са различни кукерски маски и костюми, амулети, мартеници, писани яйца, сурвачки, сватбени знамена и др. В залите на музея посетителите могат да видят постоянна представителна експозиция, както и временни и гостуващи изложения.

Националният етнографски музей се намира в бившия Княжески дворец в центъра на столицата. Създаден е през през 1892 г. като част Народния музей. През 1906 г. той се отделя като самостоятелен под названието Народен етнографски музей. Негов първи директор е Димитър Маринов, който заедно с последователите си полага всеотдаен труд за създаването му. През 1954 г. Националният етнографски музей и Националната художествена галерия са настанени в бившия Княжески дворец. И до днес музеят се помещава в източното крило на Двореца, където са били спалните стаи, приемните и личните кабинети на царското семейство. Самият Княжески дворец е с интересна история. На мястото на Двореца преди Освобождението /1878 г./ на България от османско владичество е имало турски конак. През 1879 г. сградата става резиденция на княз Александър I Батенберг, който я преустройва по план на архитектите Румпелмайер, Колар и Майерберг. С елементи на ренесанс и виенски барок тя по нищо не отстъпвала на френските дворци от 18 в. През1893-1895 г. Дворецът отново е преустроен, с помощта на австрийския архитект Грюнангер, и разширен с Източното крило. След 1944 г. сградата се ползва от Министерски съвет на Народна република България. През 1978 г. тя е обявена за Паметник на културата от национално значение.

Националният етнографски музей е сред 100-те национални туристически обекта.

Полезна информация

Национален етнографски музей /Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН/
гр. София, пл. „Княз Александър I“ 1
Тел.: +359 2 805 26 21, +359 2 805 26 18, e-mail: office@iefem.bas.bg, e-mail: pr@iefem.bas.bg, website: http://iefem.bas.bg

Работно време:
6 март – 13 ноември: вторник-неделя: 10.00 – 18.00 /касата затваря в 17.30/, почивен ден – понеделник
14 ноември – 5 март: вторник-неделя: 10.00 – 17.00 /касата затваря в 16.30/, почивен ден - понеделник

За ученици, студенти, пенсионери и хора в неравностойно положение входът на музея е свободен.