Национален археологически музей, София
Националният археологически музей се намира в центъра на София, близо до държавни институции и множество исторически забележителности. Разположен е в сградата на Буюк джамия /1494 г./ - една от най-старите запазени постройки в града. Музеят е самостоятелно учреждение от 1892 г., като в сегашния си вид съществува от 1949 г. Във фондовете му днес се съхраняват над 450 000 експоната.
Постоянната експозиция представя материалната и духовната култура на племената и народите, населявали днешните български земи от най-дълбока древност до 18 в. В зала „Праистория“ могат да се видят уникални експонати, свързани с най-ранните епохи на човешка дейност – времето от 1.6 млн. г. до 1600 г. пр. Хр. Сред тях са предмети от селищната могила в село Караново, както и гравираният скален фрагмент - най-ранната графична изява върху камък в Европа, от Темната дупка, датиран около 50 000 г., гравираният костен фрагмент от Козарника - първата графична изява върху кост от Европа, датиран около 1.1 млн. г. и много други.
В Централната зала са изложени паметници от Къснобронзовата епоха до Късното средновековие. Те представят най-значимото от големите култури, съществували по българските земи и Югоизточна Европа: тракийска, елинска, римска, византийска, българска, отоманска. Акценти в експозицията са паметниците на Одриското царство, находки от тракийските могилни погребения и черноморските колонии. Тук са изложени колекции от надгробни, посветителни релефи, портретни статуи и статуи на божества. Сред най-интересните паметници от римската епоха са бронзовата глава от статуя на Аполон с позлата /2-3 в./ и т.нар. „цирков афш“ /4 в./, открити в София /древна Сердика/. Впечатляващи са също мозайката от най-старата църква в столицата - „Св. София“, както и най-добре запазеното копие на известния релеф на Мадарския конник.
Зала „Средновековие“ е посветена на културата на средновековната Българска държава и столиците Плиска, Преслав и Търново. Сред най-забележителните паметници на Средновековието и най-ценните съкровища в колекцията са: надгробната плоча от 10 в. на висшия сановник Мостич от Велики Преслав с първия известен надпис върху камък на кирилица; керамичната икона на св. Теодор Стратилат от Патлейнския манастир, Велики Преслав /краят на 9 - началото на 10 в./; мозаичната икона „Богородица Одигитрия“ от Източна Тракия /начлото на 14 в./; златният нагръден кръст от Плиска, известен в целия свят, и много други.
В зала „Трезор“ могат да се видят съкровища, комплекси и единични предмети с изключително художествено и историческо значение от Къснобронзовата до Късноантичната епохи. Особено красиви и ценни са уникалните колекции: златното съкровище от село Вълчитрън, Плевенско, /краят на 2 хил. и начало на 1 хил. пр. Хр./, златната погребална маска от могила Светица, край град Шипка, Старозагорско /краят на 5 в. пр. Хр./, както и портретната глава от бронзова статуя на Севт III от могила Голяма Косматка край Шипка /краят на 4 в. пр. Хр./,сребърното съкровище от Луковит, съкровището от Николаево и др.
Националният археологически музей е сред 100-те национални туристически обекта и един от най-посещаваните музеи в страната.
Полезна информация
Националният археологически институт с музей при БАН
/Национален археологически музей/
гр. София, ул. „Съборна” 2
Тел.: +359 2 988 24 06, e-mail: naim@naim.bg, website: http://naim.bg
Работно време:
май-октомври: 10.00 – 18.00, без почивен ден,
ноември-април: 10.00 – 17.00, почивен ден - понеделник
Почивни дни през годината: 25 декември /Коледа/, 1 януари /Нова година/. Работно време на 24 и 31 декември: 10.00 – 14.00.