To Top

Базилика „Света София“, София

Базиликата „Света София“ е един от символите на българската столица, който присъства и в герба на София. Посветена е на Божията Премъдрост, Бог-Слово, Иисус Христос и е сред най-старите действащи църкви в Европа. Разположена е в центъра на града, съвсем близо до храм-паметника „Свети Александър Невски“.

Базиликата е издигната в края на 6 в., при управлението на византийския император Юстиниан /527-565 г./, върху основите на няколко по-стари църкви и десетки зидани гробници от времето на античния град Сердика. Предполага се, че точно тогава тя е получила и името Света София. Самият храм възниква (като църква) насред източния некропол на Сердика. Всъщност под нея са разкрити останки от 3 раннохристиянски църкви, като най-ранната е от началото на 4 в., която е и първият християнски храм в района на Сердика. Предполага се, че е била използвана като мартирион /място, където са погребани останките на мъченик за Христовата вяра/.Сред храмовите останките са открити и експонирани и възхитителни мозайки от първата и втората църкви, които посетителите на подземния музей могат да разгледат.

Всяка от предходните църкви е била разрушавана от готски нашествия и хунски набези през 4, 5, 6 в. и на нейно място е изграждана друга, по-голяма, докато в края на 6 в. е построена сегашната църква - трикорабна кръстокуполна базилика, с внушителен за времето си мащаб.

Днес туристите могат да видят в археологическия музей под нея храмови подови мозайки и десетки гробници. Съществуват хипотези, че именно тук през 343 г. е бил проведен и великият Сердикийски събор /продължение на първия Вселенски събор от 325 г. в Никея/, в който участвали представители на почти цялото християнско духовенство в света. Около 12-14 в., при разцвета на Втората българска държава, "Света София" е била със статут на митрополитска църква. По същото време /през 14 в./ тя дава и името на сегашната ни столица.

След завладяването на българските земи от османците църквата, както и много други, е превърната в джамия, като стенописите й са унищожени. По-късно, след две земетресения, при които пада минарeто и османците вземат това за лош знак, сградата е изоставена. При Освобождението на София от османско иго - на 4 януари 1878 г., генерал Гурко и войниците му са посрещнати тържествено пред "Света София" с благодарствен молебен. Тъй като няма камбанария църковната камбана тогава е закачена на високо дърво пред храма, където и сега стои там.

Църквата е напълно възстановена и осветена през 1930 г., а през 1955 г. е обявена за паметник на културата. Във вида, в който е днес, е от края на 90-те години, когато завършва и цялостната й реставрация.

Днес под нивото на действащия храм „Света София“ има уникален музей, в който са експонирани останки от 3 по-ранни църкви и над 50 гробни съоръжения /3-5 в./ от източния некропол на античния град Сердика.

Съвсем близо до църквата се намира главният мемориал на България – паметникът на незнайния войн с вечния огън. От източната й страна е погребан Патриархът на българската литература – писателят Иван Вазов /1850 – 1921 г./, наблизо е и мястото, където през 1873 г. е бил обесен големия български революционер и Апостол на свободата Васил Левски /1837 – 1873 г./.

Полезна информация

Базилика „Света София“
гр. София, ул. „Париж“ 2
Тел.: +359 2 987 09 71, +359 2 980 94 60

Работно време:
март-септември: 7.00 – 19.00, без почивен ден
октомври-февруари: 7.00 - 18.00, без почивен ден

0 гласа
Loading Conversation