To Top

Манастир „Света троица“ - Кръстова гора 2

Културен туризъм

Кръстова гора, община Лъки, област Пловдив

Манастирът „Света троица“ се намира в местността Кръстова гора на Кръстов връх /1413 м/ в Средните Родопи. Разстоянието от София до манастира е 210 км, от Пловдив – 62 км, а от Бачковския манастир – само 35 км. Най-близкото селище до манастира е село Борово, което е на 7 км.

Манастир „Света троица“ - Кръстова гора е едно от най-почитаните свети места в България. Родопската Света гора привлича хиляди поклонници и туристи от страната и чужбина през цялата година. Вярата и надеждата, че тук Бог чува всяка молитва и помага, събира толкова много хора. Така е от десетилетия, а свидетелствата за чудодейни изцеления, подкрепа и отговор на молитвите са множество. Спокойствието, природата, цялата околност на Кръстова гора те карат да се чувстваш различно и да притихваш.

Вярва се, че на Кръстова гора е заровена частица от Светия кръст, на който е разпънат Иисус Христос. Частицата от Животворящия кръст Господен все още не е намерена. За това събитие има малко исторически факти и много предания. Ето и част от информацията за Кръстова гора, публикувана в сайта на Българската патриаршия.

Историята на манастира „Света Троица" се свързва с грузинеца Григорий Бакуриани, „севаст и велик доместик" на западните войски на византийския император Алексий I Комнин /1081-1118/, който в 1083 г. основал Бачковския манастир. На следващата година Бакуриани съставил типик /устав/ за управлението на манастира. В раздела „За свещените съкровища и честните свети икони" Бакуриани написал: „...Подарих на манастира и две икони от златна сплав, които имат по края големи отломки от Светия Христов кръст. Голямата икона се казва „Свето Преображение Господне", а по-малката - „Света Богородица"...". Както е известно, св. царица Елена пренесла от Йерусалим в Константинопол една голямата част от Христовия кръст. Друга част била оставена в Йерусалим, а трета била изпратена в Рим.

Скоро на това място /б.а. Кръстова гора/ възникнал манастир, наричан „Троицки", който бил подчинен на Бачковския. Монасите от Кръстова гора и жителите на село Иверце измолили от игумена на Бачковския манастир да им подари голямата Бакурианова икона с вградената в нея частица от животворящия Христов кръст, за да се пази в Троицкия манастир. След падането на България под османско господство /1393 г./ и след настъпилото разделно време в тази част на Родопите в началото на 15 в., когато по течението на р. Чая /Чепеларската река/ и Лъкинското дефиле нахлули ордите на Джадит Али паша, изплашените монаси от Кръстова гора побързали да скрият в земята скъпоценната икона с отломките от Честния Кръст Господен. При нападението монасите били изклани, а църквата и сградите - ограбени, осквернени и опожарени.

През 1933 г. в село Борово пристигнал Йордан Стойчев Дрянков, родом от с. Ковачевица, Гоцеделчевско. Още от детинство той се отличавал с голяма религиозност. Бил беден, много скромен и честен човек, готов да понася всякакви несгоди заради Господа. Йорданчо, както го наричали всички, понякога получавал видения. След една нощ, прекарана на Кръстов връх, му била открита историята на самото място: че на този връх някога се издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. Според историята, предадена от Йорданчо, преди това тази частица се съхранявала в Цариград, в султанската съкровищница /за нея свидетелстват житията на светиите и църковното предание/. Руският цар обаче научил за тази реликва и изпратил пратеници с богати дарове за султана, като им поръчал: „Като поиска султанът и той да ви даде подаръци за мен, вие му кажете, че вашият цар не иска нищо друго освен частицата от Кръста, която е научил, че се пази в съкровищницата ви". Пратениците изпълнили заръката на царя и султанът им дал исканото. Майката на султана обаче, като научила за това му рекла: „Какво си направил?! Знаеш ли, че тази частица от Кръста крепеше властта и силата ти? Пусни потеря да хванат пратениците и да си я вземат!". Султанът изпратил хора, но те не могли да хванат пратениците, защото като узнали че ги търсят, те не се върнали по пътя по който дошли, а се отправили към Средните Родопи. В манастира на днешния връх Кръстов те предали на монасите свещената реликва и заминали за Русия, като мислели по-късно да се върнат, за да си я вземат. Не след дълго манастирът бил нападнат и разрушен до основи, а монасите - избити. Те обаче успели да скрият драгоценната реликва в манастирското скривалище.

За своето видение Йорданчо известил самия цар Борис III. Съобщил му, че му било казано да постави висок метален кръст в знак, че на това място има частица от Кръста Господен. На 1 май 1939 г., на Кръстов връх бил донесен голям метален кръст, изработен със средства, поделени между цар Борис III и подполковник Величков. В присъствието на цялото село Борово кръстът бил бетониран на източното възвишение на върха и осветен. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той щял им покаже къде някога се е намирало манастирското аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която, след разчистването на натрупаните камъни, бликнала вода. /През 1957 г. Йордан Стойчев бил вкаран от тоталитарния комунистически режим в лагера в Ловеч, където загинал мъченически около 1960 г./

През 1956 г., по поръчка на настоятелството при църквата „Рождество Богородично" в село Борово, майсторите Костадин Грибачев, Петър и Панайот Жекини и Димитър Данчев, с помощта на всички вярващи от селото, построили параклиса „Света Троица" върху част от запазените основи на старата манастирска църква, разположена на западното възвишение на Кръстов връх.
В настоящия момент манастирът „Света Троица" е мъжка света обител, с постоянно пребиваващи четирима монаси. Това е единственото място, където от ранна пролет до късна есен, всеки петък срещу събота ежеседмично се отслужва Всенощно бдение и Божествена света литургия. Много вярващи идват тук на този ден да се помолят за прошка и изцеление. Вярва се, че ако човек остане на това място поне една нощ, под звездите, зареден с вяра и любов и отправи искрена молба към Бога, ще му се даде свише силата да се справи с несгодите и ще получи отговор на молбите си.

Кръстът, подарен от цар Борис III, бе откраднат на 22 октомври 1994 г., след като стоя там повече от 50 години, но на следващата година беше намерен от овчаря Алекси от с. Белица. Както пасял стадото си на половин километър от Кръстова гора, изведнъж той видял, че овцете се втурват към отсрещната борова гора. Изненадан Алекси ги последвал, за да види какво ги е уплашило. Когато сигнал там, ги видял вкупчени да ровят с крака из ланската шума. На същото място овчарят открил полузаровения метален кръст, разрязан на две. В първият момент човекът се уплашил да не го уличат в кражба, но после решил да съобщи за находката. Когато казал на отец Васил, че е намерил кръста, същият се разплакал, а после започнал горещо да благодари на Бога. След това кръстът бил заварéн и отново върнат на мястото си. Това било истинско чудо, защото Христовият кръст не търпи посегателства. Разбрали са го и крадците на светинята. Малко след връщането на кръста, на игумена била подхвърлена бележка, в която пишело: „Ние, които посегнахме на кръста бяхме трима. Беди нападнаха семействата ни. Двамата се споминаха. Не исках да ме последва тяхната участ. Върнах кръста и моля за прошка...!".

Днес вярващите могат да се поклонят и пред двата кръста. Оригиналният /тежащ 66 кг/ е на първоначалното си място – на хълма, към който води алеята с параклиси. И днес, както и в миналото, пред него не спират да се вият дълги опашки от хора, търсещи Бога и неговата подкрепа. Копието му пък, което го заместваше, докато липсваше, сега е над аязмо „Гълъбичката”.

Манастирският комплекс днес се състои от двете църкви - „Света Троица“ и „Покров на Пресвета Богородица” /1995 г./, както и 15 параклиса. В храм „Покров на Пресвета Богородица” може да се поклоните пред чудодейна частица от Христовия Кръст, вградена в голям позлатен кръст, който е бил съхраняван повече от 20 години в секретния фонд на Националния исторически музей. Това обаче не е същата свята частица от Кръста Господен, за която се вярва, че е заровена на Кръстова гора. Изключително красива и въздействаща е алеята с параклиси, посветени на 12-те апостоли. Едни от най-притегателните места за посетителите са и двата извора с лековита вода – аязмо „Очното“ и намиращото се по-наблизо аязмо „Гълъбичката”.

Храмовият празник на светата обител. Построеният храм „Свето Възкресение Христово“ на Божи гроб, където царица Елена положила открития от нея Кръст Господен, бил осветен на 13 септември 335 г. На следващия ден - 14 септември, Кръстът бил повдигнат, „въздвижен“, над главите на вярващите, за да могат те да му се поклонят. Така празникът бил наречен Всемирно въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен. У нас той е по-известен с името Кръстовден.

14 септември е и храмов празник на Кръстова гора и мнозина свързват този ден именно с това необикновено място. Всяка година на 13 срещу 14 септември хиляди вярващи изкачват върха, за да участват в нощното бдение и в молитва да посрещнат празника, с надежда за изцерение и Божия подкрепа. Разказите за чудодейната сила на Кръстова гора на този ден са множество, както и свидетелствата за излекувани тежки болести и получена от Бога помощ за различни проблеми.

Настаняване. Манастирът разполага и със стаи за нощувки. Цените за нощувка са от 10 и 15 лв.на легло /към 2019 г./.

Полезна информация

Манастир „Света троица“ - Кръстова гора
Тел.: +359 888 291 777, website: http://crossforest.com

Това е единственото място в страната, където всеки петък срещу събота се отслужва нощно богослужение, както са служили монасите някога от стария манастир. В неделя и на другите празници службите са от 9 до 11 ч.

Работно време:
Манастирът е отворен по всяко време.

41° 50′ 26.33″ N
24° 55′ 9.18″ E
0 гласа
Loading Conversation